История на мъжкия костюм част 1

Мъжкият костюм изминава дълъг път, следвайки хода на историята и нейните обрати, за да достигне до вида, в който го познаваме днес. Самата дума за костюм, на английски suit  произлиза от френското   suivre  , което означава „да последва“, в случая това е сакото, което е последвано от панталона. Така че костюмът е комбинация от сако и чифт панталони, не само в един и същи цвят, но и направени от еднакъв материал. През последните 4 века, костюмът, съставен от пасващи си сако, панталон и елек, са били постоянен обект на модно разискване, бивани предпочитани в едни периоди, а смятани за демоде през други.

  • Ранният модел на костюма идва от дрехите, носени в кралския двор през 17. век. До тогава официалната дреха, силно повлияна от френската аристокрация, винаги била в ярки цветове и пищно орнаментирана, направена от кадифе, украсена с бродерии и съчетана с бричове до коляното и високи чорапи, но по времето на Чарлз втори, моделът става далеч по-семпъл и постепенно придобива познат за нас вид. Физическата активност на англичаните – дългите пътешествия до колониите, ездата и спортуването на открито, търгуването, са предпоставки за създаването на по-практичното и удобното облекло. Стилът започва да се свързва с изчистени облекла, като линия и конструкция, които бързо се превръща в еталон и в други части на западна Европа. Картини на холандски художници показват тенденцията да се носят палта, ризи и панталони по-близки на вид до съвременните мъжки костюми, отколкото до тогавашните пищни и декоративни стандарти за времето. По-късни картини, особено във времето непосредствено след френската революция, затвърждават тенденцията на костюма, съставен от редингот, двуредов елек и панталон. Тази тенденция вероятно е била главното вдъхновение за стила на британеца Бо Брюмел, който през 19.ти век адаптира и популяризира модата на британския двор в регентския период – тесен фрак в тъмен цвят, панталони в друг, блед тон, светла жилетка, бяла риза, шалче и високи ботуши. В резултат европейският мъж започва да носи внимателно ушити по мярка дрехи, както и вратовръзки. Семплият нов облик силно контрастира с екстравагантните тоалети, носени до тогава и макар, че различните елементи в облеклото на Бо Брюмел не са били напълно напаснати, цялостният силует и притъпената цветова гама полагат основата на днешният костюм.
  • Бо Брюмел се смята за така наречения денди. На български конте, денди е човек, който полага изключителни грижи за външния си вид, има отношение към модата и обикновено носи облекла в пищен стил. Терминът е използван за първи път в края на XVIII век, но е по-добре дефиниран в началото на XIX. Началото на века е времето на внимателно облечените мъже, много често наричано „ерата на денди“. Първоначално денди се отнася до група млади аристократи в Англия, които следват последната мода – високи яки, идеално колосани шалчета, фишута, сака по поръчка, жилетки и панталони в допълващи се цветове, но в последствие това става термин, отличаващ мъж, облечен с внимание и елегантност.

 

  • 19-ти век в много отношения може да се определи като началото на „непреходния“ стил на мъжкия костюм. Тук намират истинското си начало фракът и смокингът. Мъжкият панталон, който се появява около времето на Френската революция, претърпява малки промени по отношение на дължина и ширина, но крал Едуард VII въвежда неотменните днес маншет и ръб. Ризата постепенно намалява по обем и варира по отношение на големината на яката. Именно през този период се въвеждат и комбинации в черно, сиво и бяло, които постепенно се налагат като класически мъжки цветове, особено черното, което започва да се възприема като „правилен“ за мъжкото облекло. В началото на Викторианската ера, рединготът, който първоначално не е бил само в черен цвят, се превръща в стандартната ежедневна дреха, подходяща за всякакви официални поводи, а от средата на 19. век, се появява новото, неформално „сутрешно“ палто, чийто дизайн позволявал свободно движение, особено важно за ездата.

 

  • Съвършенството на кройката и детайла при облеклата на дендитата е невъзможно да се постигне при първоначалните ready-to-wear облекла, които започват да се въвеждат след средата на XIX век. Тогава започва да се разпространява така нареченият ditto suit, който доминира в западната мода и през следващия век. Този костюм се състои от свободно падащо сако без рязане или вталяване в линията на талията, жилетка и панталон, изработени от една и съща материя. Тези мъжки костюми са предимно неформални и се носят за работа, пътуване или в ежедневието. Бързо се разпространява сред работещите мъже като по-евтина алтернатива и по този начин конфекцията скоро започва да заменя поръчковите костюми. До края на века мъжкия костюм ditto е най-популярният вид всекидневно облекло на голяма част от европейските и американските мъже.

 

  • Към края на XIX век класическият мъжки костюм е стигнал своето развитие до формата, в която ние го познаваме днес – панталон, жилетка без ръкави и сако, изработени от една и съща материя. Костюмите могат да бъдат с различни силует и формалност. Това включва смокингът, фракът и официалния мъжки костюм. По-малко формален и най-често носен по това време е мъжкия костюм sac suit (сак сют). С проста кройка и консервативен стил, този костюм или костюмът от три части е в основата на западния бизнес костюм повече от сто години.
WhatsApp chat