Началото на 20-ти век – мъжкият костюм е вече такъв, какъвто го познаваме
С началото на 20-ти век мъжкия костюм, такъв, какъвто го познаваме днес, вече е до голяма степен развит. От този момент нататък силуетът е установен, просто детайлите се променят, например ширината и формата на реверите, дължината на сакото, вида на закопчаването, видовете платове и т.н. Като цяло всички модификации по костюма се адаптират към вече съществуващия модел.
Промените в мъжкия костюм
Сак сют (sac suit), характеризиращ се с много проста линия, запазва своята основна форма през целия ХХ век. Това не означава обаче, че този костюм не минава през различни леки промени, в зависимост от модните търсения. През първата декада на 20-ти век салонният костюм се запазва и става все по-популярен. По-формалните фракове и сутрешни палта все още се носят, но главно от по-зрели мъже и бързо отпадат от модата. Платовете, от които се изработват мъжки костюми в тази епоха са много по-плътни и тежки от сегашните, а тяхната изработка е много по-скъпа. Липсата на централно отопление в домовете и сградите по това време е основна предпоставка за използването на много по дебели платове, а нуждата от практичност при носенето на костюм из мръсните, отопляващи се главно на въглища градове, предопределя използването на платове с тъмни цветове.
От началото на ХХ век до края на Първата световна война
Периодът от началото на ХХ век до края на Първата световна война е един голям преход в света на модата. Не само стилът на облеклата, силуетът или форма се променят, но и самата система на модата е подложена на драматични промени. Дизайнерските облекла започват да се възпроизвеждат от обикновените шивачи, а мъжките костюми са първите дрехи, които започват да се произвеждат масово в различни размери. Така мъжете още в началото на века могат да отидат в магазин и да си купят готови дрехи, без да ползват услугите на шивач.
Мъжката мода като цяло се променя по-рядко от дамската. Класическото облекло за мъжете, които не се занимават с тежък физически труд е костюмът от три части с риза с подвижна яка. Мъжките облекла не се променят всеки сезон както дамските. Годините от 1900 до 1918 оказват много важно влияние върху модата и стила. По това време се популяризират модните списания, нараства значението на рекламата върху формирането на разбирането на хората за облеклото, повишава се статута на модния дизайнер. Дизайнерът се превръща в човек на изкуството, който влияе върху тенденциите в него.
През първите години на ХХ век костюмът е с едноредно закопчаване и се закопчава високо на гърдите с четири копчета. Има малки яка и ревер и плавна извивка в подгъва на предната част. След 1910 г. костюмът се среща все по-често с три копчета и по- големи яка и ревер. Линията на ревера и закопчаването падат надолу, до средата на гърдите. Тази тенденция остава през останалата част на века. Джобовете са с филетки, с или без капак. Промяната в модата на панталоните се вижда в ширината на крачолите и детайлите- наличието или отсъствието на маншети и ръб, неговото подчертаване, съществуването на басти, тяхната дълбочина и т.н. Най-рязката промяна в панталона намираме в неговата ширина. В началото на ХХ век панталонът е леко широк и прав. В периода от 1908 г. до 1914 г. започва да се разширява в областта на ханша и бедрата, но да се стеснява около глезените, така придобива леко торбест вид. След Първата световна война панталонът се връща към предишния си по-прибран силует. Личното чувство за стил личи в жилетката. Тя може да бъде в контрастен свят, текстура или десен. Детайлите варират между копринени кантове, наличие или отсъствие на джобове и изискани яки.
След края на Първата световна война
След края на първата световна война все повече навлизат късите салонни сака. Военните униформи оказват силно влияние върху костюма. Саката са скроени малко по- дълги и леко разкрояващи се, а панталоните са тесни, с маншети и по- къса дължина. 20-те години на 20-ти век са динамично и вълнуващо десетилетие за модата като цяло. Това се отразява и върху мъжкия костюм, който претърпява големи промени – от силно вталена визия (панталоните се кроят с много висока талия, а саката са прилепнали по тялото) до свободна и широка кройка, която ще навлезе и ще бележи и 30-те години на века. През по-голямата част от ХХ век сак сют е задължителен за мъжете в бизнеса. Мъжките костюми са средство за изява на социален статус и моден усет. Богатите мъже изработват своите костюми по поръчка, те се правят по мярка, с внимание към детайла и довършителните работи. Аксесоарите са важен елемент към всеки мъжки костюм – копринена вратовръзка или кърпичка, внимателно сгъната в предния джоб.
Стилните 30 и 40 на 20-ти век
През 30-те и 40-те години мъжкият костюм става особено стилен. През 30-те години основният силует и форма на мъжкия костюм включват широки рамене, обрана талия и свободни панталони с маншет. До средата на 40-те години, заради ограниченията в разходите на материал, покрай Втората Световна война, костюмът се стеснява и се прибира към тялото. Външните джобове и маншетите изчезват. Едноредното закопчаване се предпочита пред двуредното, реверите са тънки, а панталоните тесни и без маншети. Въпреки негативното влияние на Голямата депресия и войната, периодът е един от най-благоприятните и важни за развитието на мъжкия костюм. Богатите и известни мъже, филмовите звезди и гангстерите избират за своя гардероб костюми по поръчка, изработени от скъпи материи, които издават техния статут. Тези мъжки костюми правени за обикновените, работещи мъже не са толкова луксозни, но също следват модните стилове.
Английските моделиер-шивачи от Savile row установяват стандарт за мъжки костюми и популяризират през 30-те години т. нар. English drape (английски костюм). Това е костюм с по-лека и гъвкава конструкция. Той се характеризира с повечко плат около ръцете и широки рамене, с тънки подплънки. Предната част е прибрана в областта на талията. Това прави силуета V- образен и по- мъжествен. Панталоните са с висока талия и широки, прави крачоли по цялата си дължина до подгъва, който завършва с маншет. Често се носят с тиранти. Най-популярната материя за английските костюми е вълна с десен кепър или рибена кост. До средата на същото десетилетие мъжете носят едни и същи костюми през цялата година, въпреки че вълната не е особено подходяща за летния сезон. През втората половина на 30-те производителите на облекла въвеждат летния олекотен костюм. Лека, студена вълна, естествена и изкуствена коприна, мериносови смеси и др. се използват за изработката на тези костюми. Тези материи олекотяват костюма почти на половина. Летният костюм се носи без жилетка. Белият мъжки костюм за лятото също е актуален, но само за по- заможните господа. Белият ленен или памучен костюм се превръща в символ на стила на живот на висшата класа.
Минимализмът по време на Втората световна война
През 40-те години Втората Световна война налага строги рестрикции дори и в модата. Ако един мъжки костюм на 40-те се характеризира главно с минимализма си, то през 50-те години той се завръща към модата от преди войната. През 40-те години сивият, бархетен костюм е разумно и предпочитано бизнес и ежедневно облекло. През 50-те кройката се отпуска, реверите стават по- широки, по панталоните отново се появяват басти и маншети. Плисираните, широки панталони са особено популярни през тази декада, защото позволяват по-голямо разнообразие на движенията и повече комфорт. Жилетката постепенно отпада от костюма, тъй като все повече навлиза централното отопление и нуждата от допълнителна топлина в дрехите изчезва.
50-те години на 20-ти век са моден бунт
50-те години са моден бунт спрямо ограниченията на 40-те. През тези декади се развиват и алтернативни стилове в мъжката мода. Пример за това е т.нар. Zoot suit, който е преувеличена версия на класическия бизнес костюм с двуредно закопчаване от 40-те години. Той е с увеличени размери и провиснала форма. Ширината на линията на раменете на сакото е преувеличена. Реверите са дълги и широки. Сакото е стеснено в областта на ханша и с дължина до средата на бедрата. Панталоните са торбести, дълбоки и с тесни маншети. Изработват се предимно от памучни материи в ярки цветове. Zoot suit се свързва тясно с джаз музиката и младежкия начин на живот през 40-те години. Към края на 50-те навлиза друг субкултурен стил в костюма, наречен Mod suit. За разликата от широката кройка на костюма през това десетилетие, този костюм е с вталено сако и тесни ревери, а панталоните са много тесни, прави и без басти. Носи се с тънка вратовръзка. Това е модата, наложена от Франк Синатра.
