История на мъжкия костюм – през годините продължава
60-те години на 20-ти век
През 60-те години на 20-ти век стилът на мъжките костюми от 50-те се развива в обратна посока – а именно стесняване и обиране на излишния плат. Саката стават плътно прилепнали, но подплънките на раменете остават и се носят с тесни вратовръзки. Панталоните също са доста тесни, със заострени ръбове към глезените и скъсена дължина, така че да се вижда обувката. Въпреки че платовете все още са доста тежки и с текстура, започва нововъведение в производството на тъканите, а именно добавянето на найлон и други нови, изкуствени нишки в състава им.
Модата през 60-те години става прогресивно по-неформална и цветна и това важи с пълна сила и за мъжкия костюм. Тъй като няма голямо раздвижване в мъжката мода за последните повече от сто години, промяната и разнообразието от цветове, десени и принтове е забележителна. През последните 150 години мъжкото облекло се шие по поръчка в класическа кройка и главно тъмни и монохромни цветове. 60-те години въвеждат нови, цветни елементи, както и много смели и нестандартни до този момент комбинации като сако без ревери, носено с плътно прилепнали панталони и ботуши. В началото на декадата тези мъжки костюми в ярки цветове и смели десени, включващи главно каре и райе се носят повече от младите и смели в модно отношение мъже, но постепенно тази тенденция навлиза и в бизнес облеклото. Въвеждат се сака и блейзъри с пъстри десени, носени с панталони от друг плат дюс.
Ако модните икони на 30-те са филмовите звезди, то през 60-те основно модно влияние оказват рок музикантите като Бийтълс, Джими Хендрикс, Мик Джагър и т.н.
Подобно на женската мода към края на десетилетието, мъжките облекла се насочват към източните влияния и пазаруването от втори употреби. Отхвърляйки консуматорството и синтетичните материи от по- ранните години на 60-те, мъжете започват да носят винтидж костюми главно от 30-те и 40-те години. Това повлиява и на кройката на костюмите на 60-те години, които започват да се разширяват като тези през 30-те.
Мъжката мода през 70-те
Мъжката мода през 70-те продължава да става все по-ярка и смела. В началото на десетилетието, така наречената „Паунова революция“, която започва още от 50-те години и се развива през 60-те, позволява на мъжете да носят ярки цветове, смели щампи и да поддържат косите си дълги. В началото на 70-те мъжката мода се старае да подчертае високата, стройна фигура. Костюмите се носят с поло или много силно прилепнали мъжки ризи, а панталоните са плътно прилепнали и често с подкъсена дължина, подчинявайки се на новия модерен силует. Въпреки впитите сака модерни са все по- широките ревери. Материите са главно изкуствени, което прави костюмите преходни и с кратък живот. Интересното е че през 70-те се връща познатия мъжки костюм в три части, но той изобщо не е официален, а по- скоро небрежен и правещ референция към модерната тогава диско култура. Модерни са широки колани с големи катарами, които привличат погледа към центъра на торса, правейки по- широкото телосложение да изглежда по- слабо. Саката са спортни, с едноредово закопчаване, изработени от туид, деним или джинсов плат, а якетата са от кожа или синтетичен материал.
Мъжкият костюм през 80-те – по-голямото е по-добре
Мъжката мода на 80-те следва плътно тенденциите на дамската. През тази декада се заявява закономерността – колкото по-голямо, толкова по- добре. На мода са широките силуети, подплънките, едрите карета, райета и десени, смелите цветови комбинации. В началото на десетилетието се наблюдава реакция срещу ярката диско мода от края на 70-те в полза на минималистичен подход, с по-малък акцент върху аксесоарите. В САЩ и Европа практичността започва да се счита за равна на естетиката. Във Великобритания и Америка цветовете на дрехите са приглушени, тихи и основни; различни нюанси на кафяво, бежово, кремаво и оранжево са често срещани. Подобно на дамската мода, класическия делови стил създава т. нар. „preppy” външен вид. Това включва мъжки костюми от крепон на ивици, поло или мъжки ризи с поло яка, плетени пуловери, носени наметнати върху раменете и др.
След средата на 80-те в мъжката мода, отново с влияние от дамската, навлиза т.нар. „ power suit”. Това са елегантни и бизнес костюми най-често направени от плат на много тънко райе, което не бие на очи, двойно закопчаване и широки ревери. Тези костюми се носят с широки вратовръзки, по- късно през декадата те стават все по-цветни и ярки. Хюго Бос усъвършенства този външен стил, добавяйки му широки, шарени мъжки ризи и големи палта. Костюмът е от съществено значение не само за white collar workers, но и като разновидна част от стила на множеството субкултури, които се появяват и съществуват през десетилетието.
90-те години на 20-ти век
Следващото десетилетие се счита за своеобразна ниска точка в историята на мъжката мода и на мъжкия костюм, като стилът преекспонира познатото от 80-те. Саката остават широки. Тези с едноредово закопчаване понякога имат три или дори четири копчета, а двуредовите имат шест. Стилът налага само последното копче да се закопчава, което изкривява пропорциите. На мода са прекомерно широките мъжки ризи, плисета, вратовръзки с щампи на анимационни герои и спортни лога. Панталоните са квадратни, торбести и заради излишната дължина платът често се навива около глезените.
Новото хилядолетие
През новото хилядолетие светът на костюмите придобива многоликия си вид, който познаваме днес – един своеобразен миш-маш от стиловете през предходните десетилетия. В ранните години на милениума дизайнерът Еди Слиман променя играта, като качва на модните подиуми в Париж супер кльощави, идеализирани версии на рокерския стил от 60-те години и така въвежда новата ера на облеклото. Ширината и дължината на всеки мъжки костюм намаляват драстично, особено при саката и закопчаването става все по- високо. Панталоните имат къс подгъв, реверите на саката се стесняват, стават по- остри и върха им се вдига все по- нагоре, за сметка на яката, която се скъсява. За разлика от предходното десетилетие, в началото на 2000-те години се връща slim-fit костюма и по-скоро доминира стила на 40-те и 60-те години. Силуетът придобиват по-естествен вид, подплънките на раменете намаляват и дори изчезват в някои модели сака. Те от своя страна стават по- небрежни, с повече текстури, по- меки и подвижни, а понякога изработени дори от плетени материи, които са изключително гъвкави и удобни.
След 2010-та като че ли цялостната нагласа на обществото става по-небрежна и съществената нужда от мъжкия костюм намалява. Въпреки това, класическото мъжко облекло заема изключително важно място в света на тези, които носят костюм заради своя личен усет към модата, а новите технологии в изработването на мъжки костюми като made to measure създават нови възможности за тези, които избират да се обличат със стил.