Смокинг – история и дрескод

През последните две десетилетия на 19и век Англия продължавала да доминира в мъжката мода и дрескодът от по- ранната Викторианска епоха не само се запазил, но ставал и все по-прецизен. В същото време небрежните и неформални разработки в дневното облекло започнали да се прокрадват в консервативното вечерно. Разделянето на социалния ден останало толкова строго, колкото до сега. Часът за вечеря, известен като “after six” бележил края на „сутрешните” забавления и началото на вечерните формалности. Следователно, висшето общество е трябвало да се преоблече във вечерни тоалети преди хранене, за да може да бъде подготвено за всякакви събития, на които би могло да присъства след това.
За разлика от Англия, в Америка по това време модния етикет не задължавал строго, формално облекло, когато това не било необходимо. Официалното облекло останало задължително за господата при най-тържествени, публични вечерни събития като сватби, опера, театрални партита и официални вечери. За всички по-малки събирания, забавления и вечери в тесен кръг, както при дамите, така и при господата сутрешните тоалети били предпочитани. Не след дълго сред английското общество също започнало търсене на неформална алтернатива на консервативните норми. Английската мода се насочила не към заменяне на вечерните със сутрешни облекла, а към модифициране на вече съществуващите вечерни фракове, заменяйки непрактичните аспекти с по- удобна алтернатива.
Точно както фракът се е развил от дрехи за езда в провинцията, през градско дневно облекло и е стигнал до официалния вечерен аутфит, така и неговият заместител смокинга започнал живота си на кон. По време на Викторианската ера британците и американците станали все по-активни в отдиха с дейности на открито като стрелба, езда и разходки и се нуждаели от по-удобно облекло за новите си забавления. В резултат на това английските шивачи през 50-те години на 19-ти век произвели късото сако (предшественикът на днешното такова), за да осигурят на мъжете по-голяма свобода на движение от дългите, сутрешните палта, обичайно носени през деня. В крайна сметка късите сака се озовават и на закрито като сака за пушене (smoking jackets), направени от меко кадифе- материя, използвана до тогава за изработка на домашните халати, за да може кадифето да поеме миризмата от пурите, изпушени след вечеря. Въпрос на време било тази удобна дреха да бъде изработена от черни, елегантни, вълнени платове, така че да може да се носи и в трапезарията, и сред обществото.
Историята на смокинга е донякъде изненадваща. Първият смокинг е проектиран по поръчка на принца на Уелс (по-късно крал Едуард VII), който имал склонност към изтънчените, но удобни дрехи. Всъщност въпросният смокинг изобщо не бил създаден като официално облекло. Изработен е през 1865 г. от един от легендарните шивачи на Savile Row Хенри Пул (Henry Poole) като неформална дреха за по-непринудена вечеря. По това време, в средата на 60-те години на 19ти век, вечерното официално облекло било white tie, а не black tie, както е прието днес. То включвало бяла папионка, бяла жилетка и задължително фрак. За разлика от традиционните предложения за вечерни тоалети, костюмът на Пул бил първото вечерно сако без опашка, тоест не било фрак. Той скроил синьо копринено сако за пушене (smoking jacket) със съответстващи панталони за принца. Smoking jacket, от където идва и наименованието смокинг, както на български, така и на повече от двадесет други европейски езика, е съществувал в по- небрежен вид и преди творението на Пул. Както споменахме по- горе, смокингите били неформални, салонни, мъжки сака, предназначени за пушене на тютюн, датирани около 1850 година. Класическият тогава смокинг бил задължително с шал яка, обърнати маншети на ръкавите, закопчаване от копчета, кукички или просто с прехвърляне на едната половина върху другата и вързан колан през талията. Смокингите били правени от коприна, кадифе или смес от двете.
През 1886 г., след смъртта на Пул, американецът и кафе магнат Джеймс Браун Потър видял принца на Уелс, облечен в смокинга си, докато бил на посещение във Великобритания. По това време смокингът набирал все по- голяма популярност в Англия, но все още бил по- скоро екстравагантен избор, а не част от формалния дрескод. Поканен от принца на вечеря, заедно със съпругата си, Потър бил насърчен от самия него да си ушие за повода същото такова smoking jacket. Бизнесменът се завърнал в Съединените щати, в богаташкия енклав на долината на Хъдзън – Tuxedo Park, в чийто елитен Tuxedo Club презентирал смокинга. От там идва и името tuxedo на дрехата. Новото вечерно сако много бързо набрало популярност и се превърнало в хит. С напредването на новия 20-ти век изключенията в правилата за вечерното облекло се увеличили, поне според ръководствата в американския моден етикет. Във Великобритания, до настъпването на Първата световна война, обществото най-накрая приело равноправно и двата отличителни вечерни дрескода – фрак и смокинг, които остават в сила и до днес.
Духът на периода след Първата световна война бил младежки, олицетворен от иновациите и енергията на популярната американска джаз музика. Строгата формалност на вечерните развлечения и облеклото на Едуардската ера станали жертва на войната и от двете страни на Атлантическия океан, следователно изискваният до сега фрак вече бил нужен само за изключително официални функции. Неговото място заел смокинга, който бил повишен до ролята на стандартно вечерно облекло.
Смокингът през 20-те години на миналия век все още бил дълъг, падащ под бедрото. Тънките остри ревери били най-модерните, но ставали прогресивно по-широки с напредване на десетилетието. Някои модели били с маншети, понякога с контрастиращи материали, като лъскав сатен или коприна. Те били предимно едноредови с два илика и от двете страни на сакото, придържани заедно от подобни на ръкавелите копчета.
Забележително е, че най-големият подем и разкош в историята на вечерното облекло, а може би и в мъжкото като цяло, е ерата, белязана от Голямата депресия. Във време на екстремни финансови затруднения за много хора, богатият елит поддържал „after six“ гардероб, който бил не само елегантен, но понякога и направо декадентски. Холивуд, диктувайки правилата и визията за бляскав начин на живот, издигнал фрака и смокинга до емблематичен статус. Елегантността от големия екран станала по-достъпна за обикновения мъж, благодарение на бързо развиващото се производство на конфекции смокинги, които били пуснати на пазара масово от шивачите от Филаделфия S. Rudofker’s Sons, предшественици на индустриалния гигант After Six. Още по- успешна била и новосъздадената опция за наемане на официално облекло за ежедневието, с което смокинга от елита слязъл сред масите. Друг основен фактор за нарастващата привлекателност на вечерния смокинг били неговите подобрения откъм комфорт. Преди 30те години на 20ти век вечерното облекло на джентълмена се изработвало от вълнени платове с плътност над 500гр., ризите били от твърд и тежък памук с високи, колосани яки, отрупани с множество аксесоари и бижута. По време на междувоенните години ризите станали по-меки и леки, жилетките започнали да се изрязват по-дълбоко, в следствие на което задържали по-малко топлина. Най- ключовата промяна била, че вечерните костюми значително се олекотили. Смокингът най-накрая бил подходящ за танци и забавления.
Настъпването на Втората световна война сигнализира за края на разцвета на вечерното облекло. С напредване на войната рестрикциите относно използваните ресурси и платове за направата на официални облекла се задълбочили и скоро господата били принудени да се откажат от „after six“ облеклата си. За разлика от последиците, настъпили след Първата световна война, когато формалното облекло постепенно възвърнало избледнялата си популярност, този стил така и не се възстановил напълно след Втората световна война. Фракът започнал да се смята за обиден и непристоен за поствоенна Европа. Дори в най-висшите социални кръгове в Европа бил делегиран за най-официалните и церемониални функции, а в Америка бил допустим единствено за благотворителни балове. За разлика от фрака, след 1945г. смокингът се радвал на по- голяма популярност. Въпреки това, обикновените костюми били по- приемливото вечерно облекло. Терминът “black tie” загубва голяма част от своята формалност, защото пренебрегвал настъпилата промяна в социалните стандарти.
До началото на 80-те години на миналия век, когато по- консервативния стил върнал на мода формалното вечерно облекло, смокинга бил излязъл от гардероба на господата. Новонавлезлите изкуствените материи в тъканите осакатили не само неформалния костюм, но и формалния такъв. През 60-те и 70-те години се наблюдавали някои модерни обрати спрямо официалното облекло като въвеждането на полиестера, по-сложните и ярки шарки и цветове по платовете, по-късите и прилепнали кройки на саката и др. По-специално през 70-те се появявили някои безобразно смели стилове, водени от силната контракултура, която копнеела за повече свобода в официалните облекла. През 80-те, с настъпването на ерата на юпитата, по- консервативната политика отвъд океана, и носталгията на Холивуд по модните икони от началото на 20-ти век, смокингът и вечерното, елегантно облекло възвърнали своя класически вид, който се задържал и през 90-те и началото на 2000-те. Тъмните цветове, вталените силуети и минималните аксесоари отново възраждат идеята за дрескода на black tie.
В днешно време black tie и white tie са двете категории официални вечерни тоалети за мъже, традиционно предназначени да се носят вечер, тоест след шест часа или след залез слънце, което от двете настъпи първо. Прието е, че ансамбълът от смокинг и панталони, наречен black tie е най-официалното облекло, което може да се носи на всякакви формални, вечерни събития. За разлика от модерното дневно облекло, носенето на black tie има своите задължителни правила.
Класическият избор за плат е черна вълнена баратея, която е леко матова. Като алтернатива на черното може да се избере нещо много тъмно сиво или синьо, а дори и десен с много фина рибена кост. Допустими са и вълнени платове с добавен малко мохер, който дава блясък на тъканта, което е особено подходящо за гала облекло. Ако попаднете на синтетични смеси или материята е от някакъв вид найлон или полиестер, по- добре не правете този избор за вашия смокинг, не само защото костюма ви ще изглежда евтин, но и защото ще се изпотите и това ще съсипе цялостната ви визия. Златният стандарт за смокинг платове е 100% вълна. Важно е платът да не е твърде дебел и тежък, в противен случай лесно ще прегреете. По отношение на стила, най-класическият вариант е едноредно сако с едно единствено копче и остри ревери, защото острите ревери са приети за по-официално от стандартните. Никога не трябва да се носи смокинг със стандартни реври. Другият класически вариант е шал яка. И шал яката и острите ревери могат да се носят и с двуредно закопчаване. Нормата при двуредния вариант е с четири копчета като се закопчава само едно от тях. Понякога може да се срещнат варианти с шест копчета, но това е изключение от правилото. Най-традиционният смокинг няма шлицове, което е необичайно днес, тъй като повечето сака имат един или два шлица. Централният шлиц идва от конната езда, а страничните са по-практични и удобни, но за вечерно облекло най-добре е без, защото така кройката наистина обгръща тялото и силуета изглежда страхотно. Оригиналният вариант на джобове са два джоба с филетки. Понякога, но по- рядко могат да се срещнат и джобове с капаци. Абсолютно задължително е джобовете да са прави, а не под ъгъл, тъй като това е детайл от дневното облекло и прави сакото да изглежда спортно и неформално. Що се отнася до копчетата, редно е те да са черни и да са облечени със същия плат, от който е направен смокинга или с коприна. Възможно е да се сложат и контрастни копчета, украсени с декорации. Пластмасовите и твърде контрастни копчета са абсолютно недопустими. Може би един от най- отличителните и красиви детайли в смокинга са облечените в коприни ревери или шал яка. Най-класическият вариант е да са покрити със сатен. В идеалният вариант на ревера си смокинга има място за поставяне на бутониера, която трябва да бъде специално съобразена с особеностите на вечерния етикет. Класиката при бутониерата, подходяща за black tie, е карамфила. Смокингите имат и гръден джоб, в който се поставя бяла ленена кърпичка. В зависимост от дрескода на събитието, кърпичката може да е копринена и едноцветна в червено, пурпурно, жълто и др.
Панталоните към смокинга трябва задължително да са от същия плат, от който е ушита горната част на костюма. Специален отличителен белег на black tie панталона е лентата от плат отстрани, която се нарича паспел. Лентата може да е от същия материал като реверите. В редки случаи може да има декоративна тъкана плитка. Важно е за black tie, че има само един паспел. При white tie има два. Крачолите не трябва да завършват с маншет. Друга важна подробност е, че панталоните никога не се носят с колан, вместо това имат или тиранти или странични регулатори. За да покриете колана на панталона, имате две възможности. Единият е да се носи жилетка, а другия да се постави върху талията пояс. В идеалния случай той има регулируеми връзки на кръста, така че без значение дали седите или танцувате, винаги е комфортно, а с помощта на една малка бримка отзад можете да го закачите на копчето на панталона си, за да не се движи и винаги да изглежда на място. Поясът задължително трябва да съответства на папионката и материята на реверите, а плисетата му да се обърнати нагоре.
Що се отнася до вечерната жилетка, част от black или white tie, то тя е много по-различна от дневната жилетка. Тя е дълбоко изрязвана, така че се вижда повече от ризата, която най- често е церемониална с плисета и френски маншет, закопчан с ръкавели. Единственият приет аксесоар, който трябва да носите под яката си е черна папионка. Личният моден почерк, който може да разгърнете върху папионката е само и единствено спрямо големината и текстурата й.
Дързък, елегантен и безспорно иконичен, смокингът остава перлата в гардероба на съвременния джентълмен. Неговото развитие е документирано, както от филмовите иконите на големия екран, така и от тези на литературните страница. Способността му да устоява на историческите промени го превръщат в съвременна класика, устояваща със стил и достойнство на преходните модни вълни.

ул. Братя Миладинови 5, София
+359 885 558 858
info@brutale.bg